Уан също разказва как шафранът е използван по негово време: „Цветът на [шафрановия минзухар] повяхва след няколко дни и тогава се добива шафранът.
Наистина, швенкфелдерите са отглеждали много шафран в Европа.
Златистият жълтооранжев цвят на шафрана обаче се дължи главно на α-кроцина.
Шафранът придава светъл жълтооранжев цвят на храните.
Приблизително 150 цвята са нужни за 1 г сух шафран; за производството на 12 г сух шафран (72 г пресен), е необходим 1 кг цветя.
Скоро след това отглеждането на шафран се разпространява в Англия, особено в Норфолк и Съфолк.
Европейците донасят шафрана в Америка, когато там имигрират членовете на Швенкфелдерската църква, напускайки Европа със сандък, пълен с шафранови луковици.
Презпоследните няколко десетилетия отглеждането на шафран достига и Океания.
Те придават на акуилския шафран необичайно остър аромат.
Полученият α-кроцин е каротеноидно багрило, което може да съставя до 10% от масата на сухия шафран.
Шафранът съдържа над 150 етерични и ароматни съединения.
Там шафран се отглежда на 40 хектара (съставлявайки 60% от италианското производство).
Типовете шафран се оценяват по качество според лабораторни измервания на характеристики като съдържание на кроцин (цвят), пикрокроцин (вкус) и шафранал (аромат).
