Регистрите са универсални за всички органи, но в някои случаи дадени регистри са характерни само за органите от определен регион.
Благодарение на възприемането на органа от католическата църква през 7 век, инструментът продължава съществуването си.
След 13 век постепенно започват да се строят по-големи органи, които биват монтирани в църкви.
Кино-органът, наричан също и театрален орган, е вид тръбен орган, използван в началото на 20 век в американските киносалони по време на прожекции на неми филми.
Въпреки визуалната прилика между клавиатурите на органа с тези на пианото, съществуват големи различия в начина на изпълнение.
Днес отново се изработват инструменти с механична трактура, но често пъти в комбинация с електронна, управляваща регистрите.
Според звученето и употребата си, регистрите се разделят на 5 вида: За да свири органът, е необходимо да бъде снабдяван с въздух.
От 30-те години на 20 век започват да се създават електронни органи, синтезатори и други електронни инструменти.
През епохата на Ренесанса и Барока органите са усъвършенствани - появява се педалиерата и вече имат способността да свирят с различни регистри.
Други големи инструменти са органът във Фестивален и конгресен център - Варна (3 мануала и 53 регистъра, испански тромпети) и този в Органовата зала в Добрич (2 мануала и 36 регистъра).
Клавишите отварят клапите на тоновата кутия и звучат тоновете от регистъра или регистрите, които са отворени.
При тръбните органи звукът се произвежда от въздуха, преминаващ през тръбите, разположени вертикално и в редки случаи - хоризонтално.
Органът е с 3 мануала и 55 регистъра.
