Първите обекти, успешно приземили се на повърхността на планетата са съветските сонди Марс 2 и Марс 3 от програма Марс.
За няколко метеорита, открити на земната повърхност е известно, че произхождат от Марс.
Маринър 9 става първата космическа сонда, която успешно навлиза в орбита около друга планета, когато влиза в орбита на Марс.
Марс има два естествени спътника Фобос и Деймос, чиято орбита е много близко до планетата, затова се смята, че са прихванати астероиди.
Фобос 1 изгубва връзка със Земята още по пътя към червената планета, а Фобос 2 успешно фотографира Марс и Фобос, но се поврежда малко преди да изпрати двата спускаеми апарата към повърхността на Фобос.
Първата успешна мисия до Марс е тази на Маринър 4, изстрелян през 1964 г.
НАСА успешно изстрелва Марс Одисей, който все още е в орбита към началото на 2008 г.
Досега двата марсохода са открили ценни доказателства за наличието на вода на повърхността на Марс в миналото.
Гледан от Марс, Фобос има ъглов диаметър приблизително равен на 12', Деймос — 2' а Слънцето — 21'.
За атмосферата на Марс е характерна циркулация на водните пари от единия полюс до другия в зависимост от сезоните на планетата.
Те не са много големи и по тази причина на Марс не могат да се наблюдават пълни слънчеви затъмнения.
Произвеждат „червени водорасли“, които се смятат за причината за червения цвят на Марс.
Марс е изследван от автоматични апарати, между които орбитални модули, спускателни модули и марсоходи, изпратени от космическите програми на СССР, САЩ, Европа и Япония с цел изучаване повърхността, климата и географията на планетата.
Тези максимални сближавания на Марс и Земята са незначително по-големи от сближаванията с период от 284 г., за последното от които на 22 август 1924 г.
