армиите на Баграмян, под общото командване на маршал Александър Василевски, участват в настъплението на Съветските армии към Източна Прусия.
След преместването на Първи Балтийски фронт към Западна Литва, става ясно, че Група армии „Север“ смята да обходи силите на Баграмян близо до Даугавпилс, както е предсказал Баграмян.
Баграмян се опитва да ги убеди, цитирайки числената недостатъчност на армиите на двата фронта, обаче това още веднъж не е прието от командването и Баграмян получава заповед да се придвижи към линията Шяуляй — Рига.
На 11 август немските военни сили извършват изненадваща офанзива на южния фланг на Западния фронт, разделяйки 61-а армия от 16-та армия, която не участва в офанзивата.
Баграмян вече командва изцяло четири армии: единадесета, тридесет и девета, четиридесет и трета, и четвърта армия.
На 24 септември, с армия само на 12 мили (19 километра) от Рига, Върховното главно командване принуждава Баграмян да прегрупира армията си и да нападне Клайпеда (виж Битка за Клайпеда).
Баграмян става част от 1-ви арменски кавалерийски полк, който участва в отблъскването на офанзивите на 3-та турска армия в районите на Караоургани и Саръкамъш.
Баграмян остава единственият съветски маршал, участвал в главното командване на Съветските армии по време на Втората световна война, но само след седем месеца — на 21 септември 1982 — и той умира от болест.
