В района на Карпатите Румъния е страната с най-голяма численост на риса.
В района на Пиренеите в миналото ареалът се е застъпвал с този на иберийския рис.
През 2009 година е заснет рис и в българската част на Странджа.
В момента в голямата част от ареала си рисовете са жертва на пътнотранспортни произшествия и бракониерство.
Малки нестабилни популации има и в планински райони в близост до Чехия и Франция.
В Стара планина последният известен рис е отстрелян през 1902 г.
Евроазиатският рис е най-едрият представител от род Рисове.
Рисът е разпространен в гористи и планински райони на Европа и Азия.
популацията на риса била малко над 100 индивида.
Рисовете в района на Юлийските Алпи и Динарските планини наброяват около 130 — 200 представители.
Рисовете са нощни животни и много рядко ловуват през деня.
Пълната класификация на подвидовете на риса все още не е напълно изяснена и продължава да се обсъжда.
Предполага се, че наброяват около стотина като основната част от балканския рис обитава района на Западна Македония и Албания.
При проучване на популацията на риса в 37 държави 30% от тях считат, че броя на рисовете ще намалее, 35% приемат популациите за стабилни, 14% са със стабилни популации с тенденция за леко увеличаване, в 16% броя на риса нараства, а 8% състоянието е неизвестно.
е регистрирана миграция на рисове на територията на Моравия, които образуват нестабилна популация.
В Русия популацията на риса е сред най-многочислените.
