Поради приликата си с дивата котка, позната на европейските натуралисти котката на Жофроа е наредена сред представителите на род Felis.
При по-късни изследвания е открит и при ягуар, ягуарунди, оцелот, пампасна котка и котка на Жофроа.
Котката на Жофроа е един от десетте съвременни представителя на семейство Котки, които населяват Южна Америка.
Котката на Жофроа може да се кръстоса с домашната котка.
Това се дължи на различния хромозомен набор у родителската двойка (38 при домашната котка и 36 при котката на Жофроа).
Котката на Жофроа обитава обширни райони в южната част на континента с големи разлики в климата и местообитанията.
След 1960-те години експортът на кожи от четири вида южноамерикански котки (маргай, оцелот, котка на Жофроа и онцила) значително нараства .
Котката на Жофроа е разпространена в южната част на континента Южна Америка, източно от Андите .
С изключение на Централна и Североизточна Аржентина ареалът на разпространение на колоколото се припокрива с този на котката на Жофроа.
Така всички видове, включително и котката на Жофроа днес повечето класификации представят в общ род Leopardus .
В резултат на генетични изследвания, проведени сред южноамериканските котки е установено близкото родство между деветте съвременни вида.
Котката на Жофроа и колоколо са симпатрични видове, поради общите местообитания, които споделят в значителна част от ареалите и на двата вида .
Андите отделят ареала на разпространение на котката на Жофроа от този на кодкода, а в северозападна посока ареалът ѝ граничи с този на андската котка, като на места двата ареала частично се припокриват.
В Парагвай ловът на котката на Жофроа е забранен от 1975 г.
